без заглавие

Докато се ровех в тоя wordress, открих стара, непубликувана статия:

“без заглавие” created on 4 September, 2008 @ 12:52

До колко може да бъде издаен човешкия поглед? Когато ходя по главната какво виждам? “Очи пълни – ръце празни” е казал народа. Само че тук е обратното. Навсякъде около мен прически, гримове, дрехи, цветове.. е явно работят и не остават с празни ръце. А какви са всъщност хората зад тях? Някак си с празни и блуждаещи погледи. Запитвам се щастливи ли са? С ръце пълни и очи празни. Как беше? Очите са прозореца към душата. Защо душата е празна, нали си живеят добре? Ужким. Искам да виждам повече щастливи и усмихнати хора. Лошото е, вече всичко се дължи на алкохола и наркотиците. Колкото повече “пораства” светът, толкова по-малко остават тези хора. Живейте хора, всеки рано или късно си отива. Дано всеки го изживее пълноценно и доволен от себи си и това, коеото е постигнал. Както е каза Джордж Карлин – “Животът не се мери с броя вдишвания,а с моментите, които спират дъха ни!”. Така че, нека има повече такива моменти.

…

Ако това е, което желаеш. Хайде сложи си очилата. Прикрий своя поглед, който издава толкова много. Но знай, че ми харесва да виждам човек, който не гледа с празен поглед през мен, все едно съм призрак. Как сякаш казва – “Хей, човече, поспри се. В теб виждам нещо различно.”. Да, колко различен мога да бъда в човешките очи. Защо, защо ползват грим? О да, за да ни се харесат. Но нима има нещо по хубаво от това, да се събудиш сутрин до Нея и целувайки я, да и кажеш колко е красива? Без грим, без маска. Дано тогава разбере, че ти държиш на нея, няма значение от това как изглежда. Когато те погледне с този нежен поглед и усмивката.. о да, усмивката. Пожелавам го на всеки, вярвайки, че не само в приказките стават чудеса.